Les antiquités juives Livres IV et V. Vol. 2
Après la ruine du Temple de Jérusalem en 70 ap. J.-C., la situation du judaïsme était difficile, et celle du christianisme encore incertaine. Flavius Josèphe, prêtre de Jérusalem et historien célèbre de la Guerre des juifs, est de ceux qui ont cherché à organiser l'avenir sous la domination romaine. Par son œuvre majeure, Les Antiquités juives, il est aussi un témoin exceptionnel de son siècle. Il y donne, depuis Rome, sa manière de voir l'histoire du judaïsme, en la faisant commencer à Adam. L'auteur a divisé son œuvre en vingt livres ; ce deuxième volume contient le texte, la traduction et un commentaire des livres IV et V. Le récit s'étend de l'errance au désert avec Moïse jusqu'à la jeunesse de Samuel, et comprend un bloc législatif majeur, mis sous la forme d'un discours-testament de Moïse, parallèle à celui du Deutéronome. Faute d'autres sources anciennes, Josèphe suit la Bible, et il utilise un texte hébreu très proche de la source de la Septante. Aux récits comme à la Loi il joint de nombreuses interprétations et coutumes en vigueur de son temps, mais en prenant soin de se placer au-dessus de toute controverse, car il se pose en rassembleur. L'introduction est brève, mais elle inclut un index thématique qui couvre l'ensemble des livres I à V ; on peut ainsi retrouver commodément les dires de Josèphe et les situer dans le judaïsme ancien.
BIBLE_HISTORY OF BIBLICAL EVENTS_O. T.JEWS_HISTORY_TO 70 A.D.
RELEASED1995
PUBLISHEREd. du Cerf
LENGTH202
LANGUAGEFR
Йосиф Флавий е роден като Йосиф бен Матитяху в Йерусалим в заможно семейство на свещеник в Храма. Майка му е от знатния род на Хасмонеите. На 19-годишна възраст се присъединява към фарисеите и става влиятелен човек в Юдея. Около 64 година е изпратен в Рим, да се измоли от Нерон освобождаването на няколко знатни евреи. Тогава е арестуван от Нерон, но по-късно е освободен по молба на Попея Сабина, съпруга на императора. Йосиф е записал еврейската история, със специален акцент върху първия век от н.е. Най-важните му творби са "Еврейската война" (около 75 г.) и "Юдейски древности" (около 94 г.). "Еврейската война" разказва за еврейското въстание срещу римската окупация. Евреите от древността разказват историята на света от еврейска перспектива за привидно гръцка и римска публика. Тези произведения осигуряват ценна информация за юдаизма от първи век и за историята на ранното християнство, защото в неговите трудове той говори за Яков, братът на Исус, Йоан Кръстител и самия Исус. През 66 година Йосиф Флавий се включва в Голямото въстание срещу римляните в Юдея и му е поверена отбраната на Галилея, но след падането на областта преминава на страната на римляните. Той се сближава с командващия римските войски в района Веспасиан и приема фамилното му име Флавий, като според легендата му предсказва, че ще стане император, изхождайки от библейското пророчество, че от Юдея ще излезе владетелят на света. След идването на власт на Веспасиан, Йосиф отива в Рим и получава от императора пенсия. Той остава там до края на живота си, като пише няколко книги на еврейска тематика, предназначени за местната публика. Тъй като не владее добре гръцки, пише на арамейски и използва преводач за гръцките преводи на книгите си. Йосиф Флавий е отличен познавач на религията и културата на своя народ. Заради компетентните му исторически проучвания многократно е цитиран от сериозни историци като Дион Касий, Порфирий, Евсевий Кесарийски и Ориген. Според Евсевий Кесарийски („Църковна история“, III, 9,2) в Рим е издигната негова статуя. Йосиф Флавий умира по времето на император Траян – около 100 година.
Les antiquités juives Livres IV et V. Vol. 2
Après la ruine du Temple de Jérusalem en 70 ap. J.-C., la situation du judaïsme était difficile, et celle du christianisme encore incertaine. Flavius Josèphe, prêtre de Jérusalem et historien célèbre de la Guerre des juifs, est de ceux qui ont cherché à organiser l'avenir sous la domination romaine. Par son œuvre majeure, Les Antiquités juives, il est aussi un témoin exceptionnel de son siècle. Il y donne, depuis Rome, sa manière de voir l'histoire du judaïsme, en la faisant commencer à Adam. L'auteur a divisé son œuvre en vingt livres ; ce deuxième volume contient le texte, la traduction et un commentaire des livres IV et V. Le récit s'étend de l'errance au désert avec Moïse jusqu'à la jeunesse de Samuel, et comprend un bloc législatif majeur, mis sous la forme d'un discours-testament de Moïse, parallèle à celui du Deutéronome. Faute d'autres sources anciennes, Josèphe suit la Bible, et il utilise un texte hébreu très proche de la source de la Septante. Aux récits comme à la Loi il joint de nombreuses interprétations et coutumes en vigueur de son temps, mais en prenant soin de se placer au-dessus de toute controverse, car il se pose en rassembleur. L'introduction est brève, mais elle inclut un index thématique qui couvre l'ensemble des livres I à V ; on peut ainsi retrouver commodément les dires de Josèphe et les situer dans le judaïsme ancien.
BIBLE_HISTORY OF BIBLICAL EVENTS_O. T.JEWS_HISTORY_TO 70 A.D.
RELEASED1995
PUBLISHEREd. du Cerf
LENGTH202
LANGUAGEFR
Йосиф Флавий е роден като Йосиф бен Матитяху в Йерусалим в заможно семейство на свещеник в Храма. Майка му е от знатния род на Хасмонеите. На 19-годишна възраст се присъединява към фарисеите и става влиятелен човек в Юдея. Около 64 година е изпратен в Рим, да се измоли от Нерон освобождаването на няколко знатни евреи. Тогава е арестуван от Нерон, но по-късно е освободен по молба на Попея Сабина, съпруга на императора. Йосиф е записал еврейската история, със специален акцент върху първия век от н.е. Най-важните му творби са "Еврейската война" (около 75 г.) и "Юдейски древности" (около 94 г.). "Еврейската война" разказва за еврейското въстание срещу римската окупация. Евреите от древността разказват историята на света от еврейска перспектива за привидно гръцка и римска публика. Тези произведения осигуряват ценна информация за юдаизма от първи век и за историята на ранното християнство, защото в неговите трудове той говори за Яков, братът на Исус, Йоан Кръстител и самия Исус. През 66 година Йосиф Флавий се включва в Голямото въстание срещу римляните в Юдея и му е поверена отбраната на Галилея, но след падането на областта преминава на страната на римляните. Той се сближава с командващия римските войски в района Веспасиан и приема фамилното му име Флавий, като според легендата му предсказва, че ще стане император, изхождайки от библейското пророчество, че от Юдея ще излезе владетелят на света. След идването на власт на Веспасиан, Йосиф отива в Рим и получава от императора пенсия. Той остава там до края на живота си, като пише няколко книги на еврейска тематика, предназначени за местната публика. Тъй като не владее добре гръцки, пише на арамейски и използва преводач за гръцките преводи на книгите си. Йосиф Флавий е отличен познавач на религията и културата на своя народ. Заради компетентните му исторически проучвания многократно е цитиран от сериозни историци като Дион Касий, Порфирий, Евсевий Кесарийски и Ориген. Според Евсевий Кесарийски („Църковна история“, III, 9,2) в Рим е издигната негова статуя. Йосиф Флавий умира по времето на император Траян – около 100 година.
