4.0
Jewish antiquities
The major works of Josephus (c. 37-after 97 CE) are History of the Jewish War, from 170 BCE to his own time, and Jewish Antiquities, from creation to 66 CE. Also by him are an autobiographical Life and a treatise Against Apion. Josephus, soldier, statesman, historian, was a Jew born at Jerusalem about 37 CE. A man of high descent, he early became learned in Jewish law and Greek literature and was a Pharisee. After pleading in Rome the cause of some Jewish priests he returned to Jerusalem and in 66 tried to prevent revolt against Rome, managing for the Jews the affairs of Galilee. In the troubles which followed he made his peace with Vespasian. Present at the siege of Jerusalem by Titus, he received favours from these two as emperors and from Domitian and assumed their family name Flavius. He died after 97. As a historical source Josephus is invaluable. His major works are: History of the Jewish War, in seven books, from 170 BCE to his own time, first written in Aramaic but translated by himself into the Greek we now have; and Jewish Antiquities, in twenty books, from the creation of the world to 66 CE. The Loeb Classical Library edition of the works of Josephus also includes the autobiographical Life and his treatise Against Apion.
JEWS_ANTIQUITIES
RELEASED1998
PUBLISHERHarvard University Press
LENGTH464
LANGUAGEEN
Йосиф Флавий е роден като Йосиф бен Матитяху в Йерусалим в заможно семейство на свещеник в Храма. Майка му е от знатния род на Хасмонеите. На 19-годишна възраст се присъединява към фарисеите и става влиятелен човек в Юдея. Около 64 година е изпратен в Рим, да се измоли от Нерон освобождаването на няколко знатни евреи. Тогава е арестуван от Нерон, но по-късно е освободен по молба на Попея Сабина, съпруга на императора. Йосиф е записал еврейската история, със специален акцент върху първия век от н.е. Най-важните му творби са "Еврейската война" (около 75 г.) и "Юдейски древности" (около 94 г.). "Еврейската война" разказва за еврейското въстание срещу римската окупация. Евреите от древността разказват историята на света от еврейска перспектива за привидно гръцка и римска публика. Тези произведения осигуряват ценна информация за юдаизма от първи век и за историята на ранното християнство, защото в неговите трудове той говори за Яков, братът на Исус, Йоан Кръстител и самия Исус. През 66 година Йосиф Флавий се включва в Голямото въстание срещу римляните в Юдея и му е поверена отбраната на Галилея, но след падането на областта преминава на страната на римляните. Той се сближава с командващия римските войски в района Веспасиан и приема фамилното му име Флавий, като според легендата му предсказва, че ще стане император, изхождайки от библейското пророчество, че от Юдея ще излезе владетелят на света. След идването на власт на Веспасиан, Йосиф отива в Рим и получава от императора пенсия. Той остава там до края на живота си, като пише няколко книги на еврейска тематика, предназначени за местната публика. Тъй като не владее добре гръцки, пише на арамейски и използва преводач за гръцките преводи на книгите си. Йосиф Флавий е отличен познавач на религията и културата на своя народ. Заради компетентните му исторически проучвания многократно е цитиран от сериозни историци като Дион Касий, Порфирий, Евсевий Кесарийски и Ориген. Според Евсевий Кесарийски („Църковна история“, III, 9,2) в Рим е издигната негова статуя. Йосиф Флавий умира по времето на император Траян – около 100 година.
4.0
Jewish antiquities
The major works of Josephus (c. 37-after 97 CE) are History of the Jewish War, from 170 BCE to his own time, and Jewish Antiquities, from creation to 66 CE. Also by him are an autobiographical Life and a treatise Against Apion. Josephus, soldier, statesman, historian, was a Jew born at Jerusalem about 37 CE. A man of high descent, he early became learned in Jewish law and Greek literature and was a Pharisee. After pleading in Rome the cause of some Jewish priests he returned to Jerusalem and in 66 tried to prevent revolt against Rome, managing for the Jews the affairs of Galilee. In the troubles which followed he made his peace with Vespasian. Present at the siege of Jerusalem by Titus, he received favours from these two as emperors and from Domitian and assumed their family name Flavius. He died after 97. As a historical source Josephus is invaluable. His major works are: History of the Jewish War, in seven books, from 170 BCE to his own time, first written in Aramaic but translated by himself into the Greek we now have; and Jewish Antiquities, in twenty books, from the creation of the world to 66 CE. The Loeb Classical Library edition of the works of Josephus also includes the autobiographical Life and his treatise Against Apion.
JEWS_ANTIQUITIES
RELEASED1998
PUBLISHERHarvard University Press
LENGTH464
LANGUAGEEN
Йосиф Флавий е роден като Йосиф бен Матитяху в Йерусалим в заможно семейство на свещеник в Храма. Майка му е от знатния род на Хасмонеите. На 19-годишна възраст се присъединява към фарисеите и става влиятелен човек в Юдея. Около 64 година е изпратен в Рим, да се измоли от Нерон освобождаването на няколко знатни евреи. Тогава е арестуван от Нерон, но по-късно е освободен по молба на Попея Сабина, съпруга на императора. Йосиф е записал еврейската история, със специален акцент върху първия век от н.е. Най-важните му творби са "Еврейската война" (около 75 г.) и "Юдейски древности" (около 94 г.). "Еврейската война" разказва за еврейското въстание срещу римската окупация. Евреите от древността разказват историята на света от еврейска перспектива за привидно гръцка и римска публика. Тези произведения осигуряват ценна информация за юдаизма от първи век и за историята на ранното християнство, защото в неговите трудове той говори за Яков, братът на Исус, Йоан Кръстител и самия Исус. През 66 година Йосиф Флавий се включва в Голямото въстание срещу римляните в Юдея и му е поверена отбраната на Галилея, но след падането на областта преминава на страната на римляните. Той се сближава с командващия римските войски в района Веспасиан и приема фамилното му име Флавий, като според легендата му предсказва, че ще стане император, изхождайки от библейското пророчество, че от Юдея ще излезе владетелят на света. След идването на власт на Веспасиан, Йосиф отива в Рим и получава от императора пенсия. Той остава там до края на живота си, като пише няколко книги на еврейска тематика, предназначени за местната публика. Тъй като не владее добре гръцки, пише на арамейски и използва преводач за гръцките преводи на книгите си. Йосиф Флавий е отличен познавач на религията и културата на своя народ. Заради компетентните му исторически проучвания многократно е цитиран от сериозни историци като Дион Касий, Порфирий, Евсевий Кесарийски и Ориген. Според Евсевий Кесарийски („Църковна история“, III, 9,2) в Рим е издигната негова статуя. Йосиф Флавий умира по времето на император Траян – около 100 година.
